20.09.2014 г., 9:34 ч.

Чакаща смърт 

  Поезия
367 0 3

ЧАКАЩА СМЪРТ

 

Жарава се сипе от звездния кош -

как страшно красиво сега е небето!

И сякаш дрогира ме дивата нощ

с копнежи в нетрайния храм на сърцето.

Изпадам в мистичен, монашески транс.

Припомням слова от любими поети

и тяхната сила и бял декаданс

подобно на слънчице в мрака ми свети.

И лудо се радвам, че имам живот,

че Господ и мене в света позовал е

и мисля, че в хаоса има и брод

сред цялата дига на моите провали...

Очакват ме може би хубави дни -

душата премного дотука изплака...

Бездруго животът към края върви.

Дори и да бърза, смъртта ще почака!

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И лудо се радвам, че имам живот..."
    Браво и от мен!
  • Уловил си едно прекрасно настроение,с което заразяваш и читателя
    от първите до последните думи!
    Поздравления и от мен!
  • Хубаво! Всеки ред диша тук.
    Аплодисменти!
Предложения
: ??:??