Чакаща смърт
ЧАКАЩА СМЪРТ
Жарава се сипе от звездния кош -
как страшно красиво сега е небето!
И сякаш дрогира ме дивата нощ
с копнежи в нетрайния храм на сърцето.
Изпадам в мистичен, монашески транс.
Припомням слова от любими поети
и тяхната сила и бял декаданс
подобно на слънчице в мрака ми свети.
И лудо се радвам, че имам живот,
че Господ и мене в света позовал е
и мисля, че в хаоса има и брод
сред цялата дига на моите провали...
Очакват ме може би хубави дни -
душата премного дотука изплака...
Бездруго животът към края върви.
Дори и да бърза, смъртта ще почака!
© Върбан Колев All rights reserved.
