Чакаща смърт

20 sept 2014, 9:34

Poesía

368 0 3

ЧАКАЩА СМЪРТ

Жарава се сипе от звездния кош -

как страшно красиво сега е небето!

И сякаш дрогира ме дивата нощ

с копнежи в нетрайния храм на сърцето.

Изпадам в мистичен, монашески транс.

Припомням слова от любими поети

и тяхната сила и бял декаданс

подобно на слънчице в мрака ми свети.

И лудо се радвам, че имам живот,

че Господ и мене в света позовал е

и мисля, че в хаоса има и брод

сред цялата дига на моите провали...

Очакват ме може би хубави дни -

душата премного дотука изплака...

Бездруго животът към края върви.

Дори и да бърза, смъртта ще почака!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.