13.08.2008 г., 7:16

Час по математика

1.4K 0 5

         Час по математика

 

Хайде, сядайте, идва госпожата,
тя е вече пред вратата,
ще започне пак с логаритми по дъската,
а на нас ще ни боли от тях главата.

 

Диби започна да подскача,
казва, че решил е трудната задача,
но отново е направил грешка,
ще се намаля неговата бележка.

 

Показа госпожата как да се реши,
ний ядосваме се, че не сме се сетили сами,
трудното решаваме с лекота,
а от лесното все ни боли глава.

 

Започваме нов материал
с термини и означения, що не съм виждал.
Чудим се дали са по-лесни от задачите предишни
и дали не са излишни.

 

Ето, че звънецът би,
а госпожата с домашно ни дари,
нямаме почивка ний дори вкъщи,
кажи ми как човек да се не мръщи.

 

С това ще привършвам,
че задачи имам да довършвам.
Знайте, труден е този предмет,
но използва се навред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Батев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • само така! :D
  • Това ми хареса :D
  • хехе готино е
  • трудното решаваме с лекота,
    а от лесното все ни боли глава.

    До болка познато. Ех, тази математика!
  • Не отричам полезността на математиката, но не е ли си литература... Поздрави и успех по математика!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....