Чаша есенно небе
ЧАША ЕСЕННО НЕБЕ
Една черупка легна на брега,
а мислите ми, сгушени във нея,
в одеяло от разбридана дъга
завиват се. И зъзнат. Вятър пее
пресипнало и глухо. Всеки звук
сърфира уморено по вълните.
А аз съм. И не съм... А някой друг
е тръгнал към света на дълбините.
Тъгата му съвсем не се побира
във ничие и в никакво пространство.
От квазерен ли кладенец извира?
Или е само глупаво пиянство?
Крадец бил той... Във джоба му догаря
откършен лъч от лудооко лято.
Защо му е? Вградено във олтара,
резбовано е Слънцето - богато...
Крадец ли е? Не вярвам, не, не е.
Човече смешно, тъжно и невинно,
налей ми чаша есенно небе,
да го преглътнем с мисълта за синьо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
