ЧАША ЕСЕННО НЕБЕ
Една черупка легна на брега,
а мислите ми, сгушени във нея,
в одеяло от разбридана дъга
завиват се. И зъзнат. Вятър пее
пресипнало и глухо. Всеки звук
сърфира уморено по вълните.
А аз съм. И не съм... А някой друг
е тръгнал към света на дълбините.
Тъгата му съвсем не се побира
във ничие и в никакво пространство.
От квазерен ли кладенец извира? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация