1.02.2009 г., 23:34 ч.

Чаша нежност 

  Поезия » Любовна
974 0 20
 

Когато от амфора обич ти наливам

и свела си чело на мойто мъжко рамо,

прегърни ме, нека чувствам се безсилен,

ела, богиньо, в красивия храм от мрамор!

Запали страстта с целувка, разлята с вино.

Нека в кръвта ми то бурно да кипи сега...

Да се вихри душата в танц - немислимо,

в танго от образ на фаталната жена...

Пожарът лек нека да се вихри нежно,

започнал от огъня на твоите  коси,

давещ се в море - сълзи копнежни,

в снежния ирис на сините очи.

И когато залез тих от храма

омайно вечерта поднася,

тогава само ми кажи

едно Ела!

А аз -

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Да!

Единствено,

тихичко ще кажа,

чакащ те със чаша нежност на брега.

© Христо Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??