Чаша нежност
Когато от амфора обич ти наливам
и свела си чело на мойто мъжко рамо,
прегърни ме, нека чувствам се безсилен,
ела, богиньо, в красивия храм от мрамор!
Запали страстта с целувка, разлята с вино.
Нека в кръвта ми то бурно да кипи сега...
Да се вихри душата в танц - немислимо,
в танго от образ на фаталната жена...
Пожарът лек нека да се вихри нежно,
започнал от огъня на твоите коси,
давещ се в море - сълзи копнежни,
в снежния ирис на сините очи.
И когато залез тих от храма
омайно вечерта поднася,
тогава само ми кажи
едно Ела!
А аз -
Да!
Да!
Да!
Да!
Да!
Да!
Да!
Да!
Да!
Да!
Да!
Единствено,
тихичко ще кажа,
чакащ те със чаша нежност на брега.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Стоянов Todos los derechos reservados
