Чашата
Една чаша наполовина налята
и поглед във нея наполовина сразен,
са тия неща на земята,
дето остави на мен.
Една чаша пълна с надежда,
пропита с убити мечти,
покрита със сиви одежди -
да, това даде ми ти.
Една чаша, която ме блазни,
а е чаша без дъно дори.
Една чаша не ще се изпразни,
докато пълня я с мойте сълзи...
...Една чаша от фини стъкла,
на маса пред мене стои.
Само тя ми остана сега -
моля те, недей я троши...
и поглед във нея наполовина сразен,
са тия неща на земята,
дето остави на мен.
Една чаша пълна с надежда,
пропита с убити мечти,
покрита със сиви одежди -
да, това даде ми ти.
Една чаша, която ме блазни,
а е чаша без дъно дори.
Една чаша не ще се изпразни,
докато пълня я с мойте сълзи...
...Една чаша от фини стъкла,
на маса пред мене стои.
Само тя ми остана сега -
моля те, недей я троши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
