25.12.2007 г., 13:00 ч.

Чашата 

  Поезия
500 0 3
Една чаша наполовина налята
и поглед във нея наполовина сразен,
са тия неща на земята,
дето остави на мен.

Една чаша пълна с надежда,
пропита с убити мечти,
покрита със сиви одежди -
да, това даде ми ти.

Една чаша, която ме блазни,
а е чаша без дъно дори.
Една чаша не ще се изпразни,
докато пълня я с мойте сълзи...

...Една чаша от фини стъкла,
на маса пред мене стои.
Само тя ми остана сега -
моля те, недей я троши...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??