Dec 25, 2007, 1:00 PM
Чашата
Една чаша наполовина налята
и поглед във нея наполовина сразен,
са тия неща на земята,
дето остави на мен.
Една чаша пълна с надежда,
пропита с убити мечти,
покрита със сиви одежди -
да, това даде ми ти.
Една чаша, която ме блазни,
а е чаша без дъно дори.
Една чаша не ще се изпразни,
докато пълня я с мойте сълзи...
...Една чаша от фини стъкла,
на маса пред мене стои.
Само тя ми остана сега -
моля те, недей я троши...
и поглед във нея наполовина сразен,
са тия неща на земята,
дето остави на мен.
Една чаша пълна с надежда,
пропита с убити мечти,
покрита със сиви одежди -
да, това даде ми ти.
Една чаша, която ме блазни,
а е чаша без дъно дори.
Една чаша не ще се изпразни,
докато пълня я с мойте сълзи...
...Една чаша от фини стъкла,
на маса пред мене стои.
Само тя ми остана сега -
моля те, недей я троши...
© Валери Шуманов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Тъжно ,но красиво написано !Повече усмивки ти желая
-
...!!!!....Хубав стих!Тъжен...Весела Коледа все пак!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с обич.