Чашите от час стоят си празни
Чашите от час стоят си празни,
но ний отпиваме от тях две какпки вино
и правим се, че двама сме на празник,
на който е поканен точно- никой.
Романтиката свърши се отдавна,
но пак гальовно сгънал съм салфетки,
а ти като една чаровна дама-
постелила си покривка от вестник.
За малко- щях отново да забравя-
мой ред е блюдо да поднасям,
малко грях, подправен с изневяра,
и тъжен поглед- леко за окраса.
Следва танц и дамата ще кани кавалера:
"извинявай, без да искам те настъпих."
Замечтан си мисля във килера,
а за другото читателю - излъгах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Борисов Всички права запазени
