Отново сме сами...
Аз и моята приятелка- СЪЛЗАТА...
Просто на по чашка пияна болка...
Отново галим се нежно,
сгушени една в друга,
като липи, молещи вятъра
за капчица любовен полъх.
И отново аз жадно пия от горчивата сълза,
а тя щедро ми дарява дори и своите деца...
Пия, а не се напивам
от соления, дълбок поток...
И пак търся да целуна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация