11.09.2008 г., 15:26 ч.

Часовник... 

  Поезия » Друга
461 0 0
Забравих ли да спомена,
мили, аз съм само лъжа,
не ти ли казах, че не дишам,
(не) мога само да обичам...

Боря се да скрия светлината,
да избягам в тъмнината,
светлината нищо не крие,
тази заблуда ще ме убие...

Значи съм ти казала толкова,
но не и какво съм всъщност,
е, аз съм сладка отрова,
която после горчи...

Аз съм като часовников механизъм,
отброяващ времето....
Гледам сини пеперуди,
искам в мрака да летя...

Далече, далеч от този Ад,
да избягам ли
от този безумен свят,
глупав кръговрат...

Часовниковият механизъм
улавя трепета на пеперудите,
нищо няма смисъл,
освен онова, което не си казахме...

Мили, никой не иска часовник в сърцето,
но защо не си вървиш,
нима аз съм всичко, което,
те кара спокойно да спиш...?!

© Бла - бла Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??