Sep 11, 2008, 3:26 PM

Часовник...

  Poetry » Other
716 0 0
Забравих ли да спомена,
мили, аз съм само лъжа,
не ти ли казах, че не дишам,
(не) мога само да обичам...

Боря се да скрия светлината,
да избягам в тъмнината,
светлината нищо не крие,
тази заблуда ще ме убие...

Значи съм ти казала толкова,
но не и какво съм всъщност,
е, аз съм сладка отрова,
която после горчи...

Аз съм като часовников механизъм,
отброяващ времето....
Гледам сини пеперуди,
искам в мрака да летя...

Далече, далеч от този Ад,
да избягам ли
от този безумен свят,
глупав кръговрат...

Часовниковият механизъм
улавя трепета на пеперудите,
нищо няма смисъл,
освен онова, което не си казахме...

Мили, никой не иска часовник в сърцето,
но защо не си вървиш,
нима аз съм всичко, което,
те кара спокойно да спиш...?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бла - бла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...