MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
20.06.2006 г., 23:25 ч.

Часоввникът на времето е спрял 

  Поезия
656 0 9


 

 

Часовникът

на времето

е спрял

в ритъма

на моя стих,

запял

с полъха

на жажда,

която порив

за живот

поражда

чрез онзи,

уловен

от тебе миг,

в който чува се

камбанен вик,

а той

процеси

преобръща

и в тях гласът ми

се завръща,

без маска

на слепец

или пък на лутащ се

хитрец

и душата ми,

в страх прокудена,

чувстваща се слаба

и изгубена,

почва тук открития

да дири

като свои надеждни

ориентири.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Мария!
    Намерил съм ги!И много се надявам ти да ги знаеш...
    Поздрав!
  • "...и душата ми,
    в страх прокудена,
    чувстваща се слаба
    и изгубена,
    почва тук открития
    да дири
    като свои надеждни
    ориентири."

    Вярвам,че ще намериш своите ориентири!
    Поздрави!
  • Поздрав за всички чрез отговора ми към Лъки!

    Времето
    с любов
    се спира-
    чрез познатото ни
    тъждество,
    от което радостта
    извира
    в озарението
    на тържество.
  • Браво.
  • Часовникът очудено
    е спрял
    и твоят стих
    за жаждата разпитва,
    че времето лети
    край нас без жал
    и на камбаната
    гласа извиква,
    по който пращам
    своят вик
    и моля се душата
    ти да го познае
    и да ми отвърне
    с онзи миг,
    в който ражда се
    безкрая!

  • Валери ти си поетът - философ!
    "и в тях гласът ми
    се завръща,
    без маска
    на слепец
    или пък на лутащ се
    хитрец"
    Поздравления!

  • Поздрави и от мен!Хенри
  • Интересно и много образно.Чудесно е!Поздрави!
  • Наистина много въздействащо!
Предложения
: ??:??