Часоввникът на времето е спрял
Часовникът
на времето
е спрял
в ритъма
на моя стих,
запял
с полъха
на жажда,
която порив
за живот
поражда
чрез онзи,
уловен
от тебе миг,
в който чува се
камбанен вик,
а той
процеси
преобръща
и в тях гласът ми
се завръща,
без маска
на слепец
или пък на лутащ се
хитрец
и душата ми,
в страх прокудена,
чувстваща се слаба
и изгубена,
почва тук открития
да дири
като свои надеждни
ориентири.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
