Част от пейзажа в неделя
ЧАСТ ОТ ПЕЗАЙЖА В НЕДЕЛЯ
Аз може би баланса наруших,
когато пожелах да бъда твоя.
Живеех в приказен и кратък стих –
в потайните извивки на покоя.
Не ти се сърдя, че на прага спря.
Отказвам по-нататък да те следвам.
Като татул горчи ми твоят смях.
И вече нямам сили – да прогледна.
Накриво, май, съзиждан е светът? –
поточето с водата ненапита,
уж, дири всеки, спрял на кръстопът.
Ала гнезди в душата му страхът.
Дали си струва – почва да се пита,
преди да я разпъне върху кръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
