10.03.2011 г., 9:37 ч.

Частушки 

  Поезия
2007 0 29

Частушки

 

Гори като фитилче,

цвърчи и се извива

и с всяко мое стихче

животът си отива.

 

Почти не ми остана

и всеки ден се свива –

изтекъл като рана,

разсъхнат като мида.

 

Случайно някак стигнах

напеченото пладне.

До мене, крак подвила,

надеждата ми гладна

 

със поглед ме разпитва

какво съм ù донесла –

аз бързо я натиквам

в оръфани куплети,

 

изцеждам я до дупка,

до дъното, до края,

хастара ù изтупвам,

защото аз си зная,

 

че има още в нея,

че има още място,

и яд да овършея,

и рана да зарасне.

 

Какво, че накъсява

фитилчето коварно –

инфарктите спасяват

от тътренето бавно.

 

Ще тръгна взела-дала,

на бос крак и без стреме –

отдавна съм разбрала,

че дявол ще ме вземе!

 

 

 

 

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кой ли дявол ще посмее...

    Виж, с ангелите е по-друг въпроса...
  • !!!!!!!!!
  • !!!!!!
  • Няма да те вземе Дяволът, Ангели ще те носят на крилете си....
  • Дори и най-тежките неща при теб звучат с невероятна лекота!!!*
    Обичам Поезията ти!!!
  • !!!!
  • лее се твоят стих, мила Галена..
    нищо...че е тъжничко, но е истинско..
    още пеят думите ти в душата ми..
    сърдечно те прегръщам.
  • Просто четох и се кефих - на всичко!
  • "че има още в нея,

    че има още място,

    и яд да овършея,

    и рана да зарасне."
    ......................................................

    Толкова хубаво си описала всичко,
    нямам думи, възхитена съм, Галена!!!
    Много сполучливи и оригинални метафори,
    много талантлив и точен животопис е стихът ти,
    на нашето пълно с проблеми време, или още
    по-точно на нашето безвремие...
    Поздрави за талантливата поетеса!
    БЪДИ!

  • Ако те вземе тоя дявол! Да знаеш, че искам пропуск за клуб "Адска среща"! Сигурен съм, че ще ги спечелиш за поезията... а и няма топломери!
  • Надеждата е като брашнен чувал – уж вече няма, а все изпада по нещо.
    Храни я със стиховете си! Те са добра храна!
    Поздрав!
  • "Ще тръгна взела-дала,

    на бос крак и без стреме –

    отдавна съм разбрала,

    че дявол ще ме вземе!"

    Няма!!!Отново си оргинална и мъдра!!!
  • Благодаря ви, приятели, за щедрата дума, за съпреживяването, за доверието, което ми дадохте! Мисля с обич за вас! Благодаря ви!
  • Знам за какво говориш!
    Въздействаш, Гал!
  • Кой кого ще вземе няма как да знаем, но знам, че стихът ти е прекрасен! Поздрав!
  • Поздравления
  • Очарователно намигване.
    Поздрав, Галена
  • Браво, чудесно е!
  • Харесах!С поздрави!
  • Ох, че гот! По дяволите! Браво, Галя!
  • Дали Дявол ще те вземе е Божа работа!
    Поздрави!
  • Силно въздействащ стих! Поздравления, Галена!!!
  • Бих казал, че с всяко твое стихче Животът се завръща, Сестриче, защото надеждата, която пронизва от край до край стихотворението, слиза в подмолите на сърцата ни и го изпълва с тихо ликуване. Благодаря ти, Галена! Ив
  • може да те вземе Дяволът, но таланта ти да дар от Бога...

    а ние печелим удоволствието от четенето
  • Има и още, и още...няма да се даваме!
  • Страшна си и повече от това даже:
    "инфарктите спасяват
    от тътренето бавно."
    Искрени поздрави за този невероятен стих!
  • на един дъх, страхотен
  • Все едно фурия е писала стиха. Много хубав!
  • Безкрайни са възможностите на ,,изтупването на хастара,,-цял живот.Чудесно си го написала!Поздрав!
Предложения
: ??:??