Частушки
Частушки
Гори като фитилче,
цвърчи и се извива
и с всяко мое стихче
животът си отива.
Почти не ми остана
и всеки ден се свива –
изтекъл като рана,
разсъхнат като мида.
Случайно някак стигнах
напеченото пладне.
До мене, крак подвила,
надеждата ми гладна
със поглед ме разпитва
какво съм ù донесла –
аз бързо я натиквам
в оръфани куплети,
изцеждам я до дупка,
до дъното, до края,
хастара ù изтупвам,
защото аз си зная,
че има още в нея,
че има още място,
и яд да овършея,
и рана да зарасне.
Какво, че накъсява
фитилчето коварно –
инфарктите спасяват
от тътренето бавно.
Ще тръгна взела-дала,
на бос крак и без стреме –
отдавна съм разбрала,
че дявол ще ме вземе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
