Часът на теменугите
Понякога среднощ
в най-тихото на тъмното,
когато спи градът
и сякаш цялата вселена дреме,
когато времето е в някакво
налудничаво измерение
а уличните котки - вестоносци на самотност...
В такива часове присядам до стъклата
огледала на собственото ми двуличие,
мерило за света отвън
и този вътре,
с пространствао,оградено от стени,
в което страх от тясното прикривам.
налудничаво вгледана в луни
със цвят на портокал.
Понякога нащърбеното злато
на мъничка звезда
раздира мрака
и в някакво извънстандартно време
преди
зашеметяващата диря
да се превърне във следа от прах
душата й в очите си съзирам.
Всемирът вън часовниците спира
а аз
сънувам
теменужен цвят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
