Понякога среднощ
в най-тихото на тъмното,
когато спи градът
и сякаш цялата вселена дреме,
когато времето е в някакво
налудничаво измерение
а уличните котки - вестоносци на самотност...
В такива часове присядам до стъклата
огледала на собственото ми двуличие,
мерило за света отвън
и този вътре,
с пространствао,оградено от стени, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up