contessa (Светла Асенова)
226 7096
8.03.2020 г., 7:53 ч.

Че устните ми жадни бяха 

  Поезия » Любовна
1048 5 13

Че устните ми жадни бяха

 

 

Атос - задрямал беше той

сред мека папрат в мил покой...

А над лика му с дивна свежест

три елфа пърхаха с крилца

и смееха се кат' деца

на неговата кротка прелест...

 

 

И тъй го гледах аз в захлас,

стоях над него вече час...

Момински трели в мен трептяха,

преляха в клетото сърце.

Несетно аз допрях ръце,

че устните ми жадни бяха...

 

 

От нейде чух аз шепот тих:

"Недей буди тоз' момък лих!

Щом искаш ти да го целунеш

не чакай чак до утринта,

да спре на коса песента

и в път надолу той да хукне..."

 

 

И леко, като млад ветрец

пристъпих в росния цветец.

Отместих своите къдрици,

склоних над устните - рубин,

омаях се от допир фин

и трепнаха над нас звездици...

© Светла Асенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??