Че устните ми жадни бяха
Че устните ми жадни бяха
Атос - задрямал беше той
сред мека папрат в мил покой...
А над лика му с дивна свежест
три елфа пърхаха с крилца
и смееха се кат' деца
на неговата кротка прелест...
И тъй го гледах аз в захлас,
стоях над него вече час...
Момински трели в мен трептяха,
преляха в клетото сърце.
Несетно аз допрях ръце,
че устните ми жадни бяха...
От нейде чух аз шепот тих:
"Недей буди тоз' момък лих!
Щом искаш ти да го целунеш
не чакай чак до утринта,
да спре на коса песента
и в път надолу той да хукне..."
И леко, като млад ветрец
пристъпих в росния цветец.
Отместих своите къдрици,
склоних над устните - рубин,
омаях се от допир фин
и трепнаха над нас звездици...
© Светла Асенова All rights reserved.
!
