8.11.2009 г., 14:21 ч.

Челесте 

  Поезия
586 0 3

Сам сред пиниите в тихия здрач,

аз се спусках, за да те намеря,

сърцето ми - моят палач,

тупаше в пресекулки отмерени.

 

Много дни аз се губех сред теб,

твоя сянка бях, бях тъй безумен,

как момче като мен ти превзе

и излъга със думи.

 

А устата ти, сякаш оркестър,

пееше в мен слова тъй напразно,

ти превърна мен в скучно челесте,

а звукът му изчезна... кат залез.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??