Челесте
Сам сред пиниите в тихия здрач,
аз се спусках, за да те намеря,
сърцето ми - моят палач,
тупаше в пресекулки отмерени.
Много дни аз се губех сред теб,
твоя сянка бях, бях тъй безумен,
как момче като мен ти превзе
и излъга със думи.
А устата ти, сякаш оркестър,
пееше в мен слова тъй напразно,
ти превърна мен в скучно челесте,
а звукът му изчезна... кат залез.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
