Nov 8, 2009, 2:21 PM

Челесте 

  Poetry
677 0 3

Сам сред пиниите в тихия здрач,

аз се спусках, за да те намеря,

сърцето ми - моят палач,

тупаше в пресекулки отмерени.

 

Много дни аз се губех сред теб,

твоя сянка бях, бях тъй безумен,

как момче като мен ти превзе

и излъга със думи.

 

А устата ти, сякаш оркестър,

пееше в мен слова тъй напразно,

ти превърна мен в скучно челесте,

а звукът му изчезна... кат залез.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??