Сам сред пиниите в тихия здрач,
аз се спусках, за да те намеря,
сърцето ми - моят палач,
тупаше в пресекулки отмерени.
Много дни аз се губех сред теб,
твоя сянка бях, бях тъй безумен,
как момче като мен ти превзе
и излъга със думи.
А устата ти, сякаш оркестър,
пееше в мен слова тъй напразно,
ти превърна мен в скучно челесте,
а звукът му изчезна... кат залез.
© Димитър Димчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
