Черен ангел...
Луна, обвита в прелест и печал...
Сияние неземно я обгръща -
крила на ангел - бил доскоро бял,
но горестта в черен го превръща.
Жестока участ тежко го рани,
почерни и крилата, и сърцето...
Душа прекрасна - в зла се прероди!
В очите черни - адски въглен свети!
А беше време - в цвят и красота
даряваше ухание на пролет,
раздаваше любов и топлина,
и радваше света със своя полет.
Но беше... днес света е вече сив...
Предателство, уви, не се прощава!
И в черен взор свирепа мъст кипи!
Душа в кръв - дошла да отмъщава!
Тъга, сълзи, преливат се в едно...
Крещи светът - от мрак обезумял!
Оплаква той сърце, било добро
... на черен ангел... бил до вчера бял...
Евелина Панева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Панева Всички права запазени
