14.12.2005 г., 21:14

Черен чай

1.5K 0 0
Знаеш ли,приятелю,открих красиви истини,
но точно като теб, затрупах ги с лъжи.
Запреличахме си,май?!
От тебе се научих вместо свобода да пия,
да се свивам в торбичка черен чай.
Да се залея със горещата вода,
да се превърна в пара,
да се стичам по ръба на порцелановата чаша,
и дълго с мен да топлят хората гърла.
От мене да отпиват малки глъдки,
със лимон,със захар и с чаени сладки.
Свих се в торбичка черен чай!
Приятелю,на тебе запреличах,май?!
Ти в чайник се потапяше,
за да изчезнеш от света.
Мой ред е да се уча и да свиквам
като теб да съм сама.
Научих се!
Сега на криеница играя с всички.
Скрих се!
Никой не ме откри сред другите торбички.
Запреличахме си,май?!
Слях се незабележимо в кутията с пакетчетата черен чай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кари Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....