Знаеш ли,приятелю,открих красиви истини,
но точно като теб, затрупах ги с лъжи.
Запреличахме си,май?!
От тебе се научих вместо свобода да пия,
да се свивам в торбичка черен чай.
Да се залея със горещата вода,
да се превърна в пара,
да се стичам по ръба на порцелановата чаша,
и дълго с мен да топлят хората гърла.
От мене да отпиват малки глъдки,
със лимон,със захар и с чаени сладки.
Свих се в торбичка черен чай!
Приятелю,на тебе запреличах,май?!
Ти в чайник се потапяше,
за да изчезнеш от света.
Мой ред е да се уча и да свиквам
като теб да съм сама.
Научих се!
Сега на криеница играя с всички.
Скрих се!
Никой не ме откри сред другите торбички.
Запреличахме си,май?!
Слях се незабележимо в кутията с пакетчетата черен чай!