Как искам да ти нарисувам две икони
и хлябът да ни прави по-добри.
И теб, и мен, и даже леля Кони
маранята наша ще благослови.
Как искам с теб да хапнем две череши
и Митко Щерев даже да ни ръколеска,
когато с тебе пеем на Бъдни вечер,
което беше вчера, а пък днес е днеска.
А старият хамалин до лозята
се моли само за троха от къшей.
Любима моя, иде ли зората,
ще се държа със теб, и то по мъжки.
Но Господ знае, че аз ще изтърпя
една неделя само ти да си далече.
А аз ще плача: Боже, отлетя...
Дали при мене ще се върнеш вече?
© Йотор Амер Всички права запазени