Как искам да ти нарисувам две икони
и хлябът да ни прави по-добри.

И теб, и мен, и даже леля Кони
маранята наша ще благослови.

Как искам с теб да хапнем две череши
и Митко Щерев даже да ни ръколеска,
когато с тебе пеем на Бъдни вечер,
което беше вчера, а пък днес е днеска.

А старият хамалин до лозята
се моли само за троха от къшей.

Любима моя, иде ли зората,
ще се държа със теб, и то по мъжки.

Но Господ знае, че аз ще изтърпя
една неделя само ти да си далече.
А аз ще плача: Боже, отлетя...
Дали при мене ще се върнеш вече?