ДИС (Деа)
298 6687
11.06.2022 г., 11:42 ч.

Черешова задушница 

  Поезия
958 6 8

Днес не звънна...
А лято край бялата къща
шие слънце и разперва криле, за да литне.
Не остана до дните, когато с магия превръща
онзи, морският вятър в песъчинки косите си житни.
Днес не писа...
А звездите редят петолиние
и Луната им шари за прошка  сребристо мастило.
По вълните задъхано времето тича. Как синьо е
всяко късче небе, спомен топъл във скута си свило.
И си мисля за теб.
Като глътка любов си наоколо.
Но в очите два облака, почернели от болка кръжат.
После влизат в сърцето за дълго  дълбоко,
дълбоко...
А черешите - шепичка...толкова много тежат.

© Деа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Тъжен лирик!
  • Иржи, Скити, те винаги липсват - всички обичани, поели пътя отвъд...
  • Те винаги ни липсват...
    Хубав стих си им посветила, Дейка!
  • Сърцето ми заплака, Деа, толкова е чувствен стиха ти!...Липсват ни, затова вярваме, че поне са на по- добро място...
  • Благодаря ви!
    Нека им е светло...
    Поклон.
  • Колко много болка у любов има в думите ти, Деа... Прекланям се пред силата ти да го напишеш! Кураж и за двете ви с Тони.
  • "И си мисля за теб.
    Като глътка любов си наоколо" - браво, Деа. И аз загубих наи-близкия си човек. Да си спомним за любовта и нека тя бъде пътеводната звезда, която да сгрява пътя ни. Липсва ми...
  • Деа, написала си чудесно стихотворение, за починалите близки, нека им е лека пръстта и светъл пътя по който си тръгнаха! Докосна ме силно, прегръщам те!
Предложения
: ??:??