Черешова задушница
Днес не звънна...
А лято край бялата къща
шие слънце и разперва криле, за да литне.
Не остана до дните, когато с магия превръща
онзи, морският вятър в песъчинки косите си житни.
Днес не писа...
А звездите редят петолиние
и Луната им шари за прошка сребристо мастило.
По вълните задъхано времето тича. Как синьо е
всяко късче небе, спомен топъл във скута си свило.
И си мисля за теб.
Като глътка любов си наоколо.
Но в очите два облака, почернели от болка кръжат.
После влизат в сърцето за дълго дълбоко,
дълбоко...
А черешите - шепичка...толкова много тежат.
© Деа All rights reserved.
