Посегнах да го взема,
но не за дълго време.
Нощта е само дълга.
Дали това е пролет
или е тайна нова.
Момичето е тайна.
Отново топли устни
и някаква забрава.
В годините забрава.
Тъй бели са цветята
тъй бяла е луната.
Смъртта е също бяла.
март 1990 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев Всички права запазени