Когато болестта ни мъчи, черкезин ще се появи,
за да скърби в славянобългарския манастир.
Ще престоява много, притиснал камъните,
мелели брашното на греха.
Без утеха, без покой.
Дрехата му за постеля и за бедствие ще служи,
трапеза на живота и пешкир след баня.
За да получи омилостивение
и сън не ще го хване, докле не изповяда греховете си.
Страховете си, телесните сладострастия,
невестите, безмилостното хвърляне на ножа
по нечия невинна кожа.
Черкезинът не ще заспи.
Не иска да го сполети тежка мъка или Божи гняв,
а може св. Георги да е прав,
да се откаже от славната позиция
край своя император
и мъченик за вярата да стане.
Царството Небесно не е беднотия,
ах, таз черкезка орисия,
довела е до прокопсия
или да търси подвизи духовни...
Черкезино, готов ли си?
А той Му отговори: Готов съм!
Да живее добротворно каза,
от черкезлъка се отказа
и за послушник Богу се обряза
в манастира да хортува.
Когато болестта ни мъчи,
черкезин ще се появи, за да скърби
не в сърмени одежди, а в чер подрасник
от своята килия манастирска.
© Jana Light Всички права запазени