Черквица
Черквица
Не от тях - великите
и строгите;
не от знатните
и гордите,
а малка, наша
по домашному наша...
В листака на глухата
уличка,
под закрила на стара липа.
Ограждана с труд
и фантазия,
бранена от плетена оградка.
Посгърбена между
нашите тихи дворове,
до глухи и голи стени.
Кътаща в пазви унили
взор на магични,
рисувани ваули...
Сама, една
- с безбройни, глухи
нотки,
със спокойни кътчета и
ведрина...
Дори когато звънне
старата камбана,
дори когато глас
заечи -
остава сама и тиха
като мъртва
уличка
в клонака на липа...
Една безкрайно
малка грешница
на отшумелите лета...
07.10.84
"Пловдивски мотиви"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Качов Всички права запазени
