24.02.2009 г., 9:41 ч.

Черквица 

  Поезия » Друга
696 0 3
 

    Черквица

     

   Не от тях - великите

                                      и строгите;

         не от знатните

                                      и гордите,

         а малка, наша

            по домашному наша...

    В листака на глухата

         уличка,

         под закрила на стара липа.

    Ограждана с труд

                                 и фантазия,

         бранена от плетена оградка.

    Посгърбена между

         нашите тихи дворове,

         до глухи и голи стени.

    Кътаща в пазви унили

         взор на магични,

         рисувани ваули...

         Сама, една

- с безбройни, глухи

  нотки,

със спокойни кътчета и

  ведрина...

Дори когато звънне

старата камбана,

дори когато глас

заечи -

остава сама и тиха

като мъртва

  уличка

в клонака на липа...

Една безкрайно

малка грешница

на отшумелите лета...

 

07.10.84

"Пловдивски мотиви"

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 1984 година. Атеизъм. Храмовете са занемарени или се саморазрушават.
    Съществуването им е сякаш грешно.
  • Малката църквичка на чистите души. Често в там ми е най-уютно.
    И аз също не разбрах, обаче, защо накрая идва това "грешница".
  • Докосна ме... Но защо "грешница"?
Предложения
: ??:??