24 февр. 2009 г., 09:41

Черквица

856 0 3
 

    Черквица

     

   Не от тях - великите

                                      и строгите;

         не от знатните

                                      и гордите,

         а малка, наша

            по домашному наша...

    В листака на глухата

         уличка,

         под закрила на стара липа.

    Ограждана с труд

                                 и фантазия,

         бранена от плетена оградка.

    Посгърбена между

         нашите тихи дворове,

         до глухи и голи стени.

    Кътаща в пазви унили

         взор на магични,

         рисувани ваули...

         Сама, една

- с безбройни, глухи

  нотки,

със спокойни кътчета и

  ведрина...

Дори когато звънне

старата камбана,

дори когато глас

заечи -

остава сама и тиха

като мъртва

  уличка

в клонака на липа...

Една безкрайно

малка грешница

на отшумелите лета...

 

07.10.84

"Пловдивски мотиви"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 1984 година. Атеизъм. Храмовете са занемарени или се саморазрушават.
    Съществуването им е сякаш грешно.
  • Малката църквичка на чистите души. Често в там ми е най-уютно.
    И аз също не разбрах, обаче, защо накрая идва това "грешница".
  • Докосна ме... Но защо "грешница"?

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...