Душата светла ти очерни
в тъмнината на една нощ.
Едни очи ти бяха верни,
но и те плакаха до немощ.
Черни мисли я обгръщат,
станала робиня, тя, на самотата.
Ръцете твои искаше да я прегръщат,
а ти остави я в онези, на съдбата.
Очернена от гняв, от мъка,
отдаде себе си на Сатаната.
А ти попаднал си ѝ в списъка
с изгубени отвъд душата.