Черна пролет
Тръпки ме побиват отново,
чувства изпитвам - странни!
В черно съм пак – по навик,
за хора си мисля – алчни!
Пролет беше, жаден бях,
жаден за чувства, любов – за болка...
Приятели имах верни, безценни
и жаден си останах заради „приятели неземни”!
Сълзи изплаках - черни,
кръв изливах – черна!
Души видях – черни,
любов изпитвах –черна!
Пролет ли бе, да я опишеш?
Да, пролет бе – черна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сюлейман Сюлейман Всички права запазени
