Тръпки ме побиват отново,
чувства изпитвам - странни!
В черно съм пак – по навик,
за хора си мисля – алчни!
Пролет беше, жаден бях,
жаден за чувства, любов – за болка...
Приятели имах верни, безценни
и жаден си останах заради „приятели неземни”!
Сълзи изплаках - черни,
кръв изливах – черна!
Души видях – черни,
любов изпитвах –черна!
Пролет ли бе, да я опишеш?
Да, пролет бе – черна!
© Сюлейман Сюлейман All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
