Черна роза
Писна ми да бъда сладка,
омръзна ми от правилното,
редно е да съм друга.
Жестоко отражение на едно по-добро Аз,
обличам кожените дрехи,
слагам бодлите по себе си,
аз съм роза,
но с бодли,
аз съм роза,
но черна.
Омръзна ми да вървя по правия път,
искам да бягам по другия,
по бързия,
по лесния,
неправилния,
трънливия,
опасния.
Мислиш си, че ме познаваш,
но аз съм друга,
подобрение на мекушавата ми стара същност.
Не си падам по целувки,
няма да видиш розово по мен,
ще видиш само отенъци на черното.
Дори душата ми е черна,
като мъгла тя души доброто.
Дори в любовта се промених,
искай да съм жестока,
вече си падам по грубите игри,
нали искаше да съм различна -
получи си го.
Сърцето ми е разядено от червеи,
мислиш си, че съм добра,
мислиш си, че можеш да ме нараниш,
но не знаеш, че съм по-силна,
от теб,
от несгодите.
Ще се превърна в най големият ти кошмар,
ще те нараня по всички начини,
може би така ще ти се харесам...
В душата ми се крие онова подсмърчащо дете, което така излъга,
пред теб стои жена,
ще бъда всичко, което поискаш,
но дори и за миг не се заблуждавай,
щом всичко свърши, ще си тръгна,
без да се обърна.
Сам си го направи,
душата ми е черна,
няма го вече старото момиче,
Примири се,
знам, че сега ти харесвам повече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Различна Всички права запазени
