Черната вода
Поисках на ръката ти
да се опра, но ти побърза
да се дръпнеш настрана.
Отчаяна, с раздърпана душа,
исках от силата ти мъжка,
за да се изправя на крака.
Изгледа ме като прокажена,
заля ме с егоизъм,
а после като охлюв
самодоволно и уверено,
по пътя запълзя.
Блъсна ме в черната вода.
Стоях като попарена,
продънена и онемяла
не спирах яростно да се виня,
че добро от зло не съм могла
да различа, че наивно
вярвала съм във лъжа.
да се опра, но ти побърза
да се дръпнеш настрана.
Отчаяна, с раздърпана душа,
исках от силата ти мъжка,
за да се изправя на крака.
Изгледа ме като прокажена,
заля ме с егоизъм,
а после като охлюв
самодоволно и уверено,
по пътя запълзя.
Блъсна ме в черната вода.
Стоях като попарена,
продънена и онемяла
не спирах яростно да се виня,
че добро от зло не съм могла
да различа, че наивно
вярвала съм във лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
