Черната вода

31.08.2005 г., 0:57 ч.

Поезия

890 0 2

Поисках на ръката ти
да се опра, но ти побърза
да се дръпнеш настрана.
Отчаяна, с раздърпана душа,
исках от силата ти мъжка,
за да се изправя на крака.
Изгледа ме като прокажена,
заля ме с егоизъм,
а после като охлюв
самодоволно и уверено,
по пътя запълзя.
Блъсна ме в черната вода.
Стоях като попарена,
продънена и онемяла
не спирах яростно да се виня,
че добро от зло не съм могла
да различа, че наивно
вярвала съм във лъжа.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Dimi (Дими Фильова)

2005-09-01T07:13:35+03:00

Трудно се различава добро и зло, защото вярваш в доброто повече отколкото в злото, особено, когато става дума за любимия човек. Не се давай на черната вода, защото ще загубиш очите си за доброто, а за злото не си струва да ги имаш. Харесва ми стиха ти!
joanna_vas (Йоанна)

2005-08-31T23:21:03+03:00

Ех...подай ръка ... мисля че има изход
а наивността също е учител
и щит след време...