Черната вода

31 ago 2005, 0:57

Poesía

908 0 2

Поисках на ръката ти
да се опра, но ти побърза
да се дръпнеш настрана.
Отчаяна, с раздърпана душа,
исках от силата ти мъжка,
за да се изправя на крака.
Изгледа ме като прокажена,
заля ме с егоизъм,
а после като охлюв
самодоволно и уверено,
по пътя запълзя.
Блъсна ме в черната вода.
Стоях като попарена,
продънена и онемяла
не спирах яростно да се виня,
че добро от зло не съм могла
да различа, че наивно
вярвала съм във лъжа.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dimi (Дими Фильова)

2005-09-01T07:13:35+03:00

Трудно се различава добро и зло, защото вярваш в доброто повече отколкото в злото, особено, когато става дума за любимия човек. Не се давай на черната вода, защото ще загубиш очите си за доброто, а за злото не си струва да ги имаш. Харесва ми стиха ти!
joanna_vas (Йоанна)

2005-08-31T23:21:03+03:00

Ех...подай ръка ... мисля че има изход
а наивността също е учител
и щит след време...