Aug 31, 2005, 12:57 AM

Черната вода

Poetry

1.1K 0 2

Поисках на ръката ти
да се опра, но ти побърза
да се дръпнеш настрана.
Отчаяна, с раздърпана душа,
исках от силата ти мъжка,
за да се изправя на крака.
Изгледа ме като прокажена,
заля ме с егоизъм,
а после като охлюв
самодоволно и уверено,
по пътя запълзя.
Блъсна ме в черната вода.
Стоях като попарена,
продънена и онемяла
не спирах яростно да се виня,
че добро от зло не съм могла
да различа, че наивно
вярвала съм във лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dimi (Дими Фильова)

Трудно се различава добро и зло, защото вярваш в доброто повече отколкото в злото, особено, когато става дума за любимия човек. Не се давай на черната вода, защото ще загубиш очите си за доброто, а за злото не си струва да ги имаш. Харесва ми стиха ти!

2005-09-01T07:13:35+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Ех...подай ръка ... мисля че има изход
а наивността също е учител
и щит след време...

2005-08-31T23:21:03+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0