Noo_Light92 (Ади Стоянова)
23 38
7.09.2008 г., 10:27 ч.

Черната земя 

  Поезия
691 0 4

Ти знаеш ли къде е Черната земя?

Със пътища, които нямат край,

по мъртвата и пръст растат цветя

които нямат корени и цвят.

Тя е скелет на един умиращ рай.

Аз съм принцесата на Черната земя,

кралицата без име и народ.

Царувам над умиращи надежди

и всяка ме зове от своя гроб.

Към царството ми никой път не води,

то е неживо за човешките очи -

покрити с прах са черните му небосводи,

безводни са красивите реки.

Това е царството ми - каменно, студено.

Студени статуи са моите слуги,

очите им от мрамор все ме гледат...

Аз губя сили... Как се уморих.

Ръце от камък, каменни ключалки -

пазачи неми, нямащи душа.

Прекрасната принцеса в своя замък...

а замъкът - капан. Капан - лъжа.

Вървя през сълзи - с тихи-тихи стъпки

и виждам слепи каменни очи,

ръце от камък своята кралица търсят,

но те ме плашат. Аз се уморих.

Като в легло ще падна в спящите полета,

цветя ще вехнат в моите коси...

Във омагьосаните си градини

принцесата завинаги ще спи.

© Ади Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??