Черни души
Как може да си толкова отчаян?
Какво говориш, даваш ли си сметка?
Душата ти - във вид окаян,
а разумът - затворен в клетка.
Какво си мислиш, че постигаш -
освен да кажат, че си луд?!
Уста отваряш и не мислиш,
а викаш, за да бъдеш чут.
Виж, по-добре се спри, защото,
от грозни думи, грозен ставаш ти!
Не си ли чувал, че от злото,
черни са човешките души?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Тодорова Всички права запазени
