Как може да си толкова отчаян?
Какво говориш, даваш ли си сметка?
Душата ти - във вид окаян,
а разумът - затворен в клетка.
Какво си мислиш, че постигаш -
освен да кажат, че си луд?!
Уста отваряш и не мислиш,
а викаш, за да бъдеш чут.
Виж, по-добре се спри, защото,
от грозни думи, грозен ставаш ти!
Не си ли чувал, че от злото,
черни са човешките души?!
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
