Черни лястовици
Строшени!? Да, срутени бяха стените,
прозорците падат безмълвно, без стон,
стърчаха самотни в почуда стрехите,
висеше гротескно олющен балкон.
Мотаят се морни, забързани птици,
лудо се стрелкат, вкупом летят.
Да, пак сме оставили черните лястовици
без дом да се скитат... И падат, и мрат.
А цигани черни крещят във фургона,
с бутилки налитат на кръв и на бой,
с червеното вино кахърите гонят
в познатия ритъм на фолк и запой.
И бърза България, Европата гони
през някакъв скрит, нечестив кръговрат,
а цигани черни крещят във фургона
и не признават ни сват, нито пък брат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
