Черно
890
0
0
Болка личи в очите ни,
отдавна са взети душите ни,
полуживи, полумъртви сме сега.
Уж заедно, а всъщност сами,
бродим из свят от разбити мечти,
и губим пътя си повече така.
Светлина трябваше да бъдем,
а носим само мрак,
черна болка и жестока тъга.
С луната говорим и се смеем жестоко,
в небето черно се хвърляме дълбоко,
без да ни е грижа за живота ни сега.
Разперваме крилете си,
отхвърляме съдбата си
и тръгваме на жестока безмълвна война!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивичка Всички права запазени
