Болка личи в очите ни,

отдавна са взети душите ни,

полуживи, полумъртви сме сега.

Уж заедно, а всъщност сами,

бродим из свят от разбити мечти,

и губим пътя си повече така.

Светлина трябваше да бъдем,

а носим само мрак,

черна болка и жестока тъга.

С луната говорим и се смеем жестоко,

в небето черно се хвърляме дълбоко,

без да ни е грижа за живота ни сега.

Разперваме крилете си,

отхвърляме съдбата си

и тръгваме на жестока безмълвна война!