Feb 21, 2009, 7:48 PM

Черно

  Poetry » Other
896 0 0

Болка личи в очите ни,

отдавна са взети душите ни,

полуживи, полумъртви сме сега.

Уж заедно, а всъщност сами,

бродим из свят от разбити мечти,

и губим пътя си повече така.

Светлина трябваше да бъдем,

а носим само мрак,

черна болка и жестока тъга.

С луната говорим и се смеем жестоко,

в небето черно се хвърляме дълбоко,

без да ни е грижа за живота ни сега.

Разперваме крилете си,

отхвърляме съдбата си

и тръгваме на жестока безмълвна война!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивичка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...