черно було на иконите
Често ме рисуваш
като спомен,
като дъх
и песен
в този свят безкраен,
от сълзи унесен.
Пръст на шията ми слагаш,
разтваряш устните ми...
във усмивка,
да повярваш
престорено,
че аз съм може би... щастливка.
Черно було сложи на иконите,
за да не се срамуваш,
да забравиш,
с другата в леглото да лудуваш
и плачеш...
Може би се мразиш ?
Не, аз нямам сила да повярвам,
че зарад мен се би намразил
и нямам обич...
нито стих,
без дъх останах даже,
аз просто много обич пих...
и май е време Бог да ме накаже.
Просто си отивам,
подарявам ти картина.
И без тебе някак
в тоя свят аз ще помина,
без росна китка,
без чеиз,
без пролетни цветя
във русата ми плитка.
Аз някак ще живея...
даже ще горя.
Но, моля те,
не искай да ти пея,
заключих песните във стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
