18 апр. 2008 г., 21:49
Често ме рисуваш
като спомен,
като дъх
и песен
в този свят безкраен,
от сълзи унесен.
Пръст на шията ми слагаш,
разтваряш устните ми...
във усмивка,
да повярваш
престорено,
че аз съм може би... щастливка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация