черно було на иконите
Често ме рисуваш
като спомен,
като дъх
и песен
в този свят безкраен,
от сълзи унесен.
Пръст на шията ми слагаш,
разтваряш устните ми...
във усмивка,
да повярваш
престорено,
че аз съм може би... щастливка.
Черно було сложи на иконите,
за да не се срамуваш,
да забравиш,
с другата в леглото да лудуваш
и плачеш...
Може би се мразиш ?
Не, аз нямам сила да повярвам,
че зарад мен се би намразил
и нямам обич...
нито стих,
без дъх останах даже,
аз просто много обич пих...
и май е време Бог да ме накаже.
Просто си отивам,
подарявам ти картина.
И без тебе някак
в тоя свят аз ще помина,
без росна китка,
без чеиз,
без пролетни цветя
във русата ми плитка.
Аз някак ще живея...
даже ще горя.
Но, моля те,
не искай да ти пея,
заключих песните във стих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Свобода Todos los derechos reservados
