11.04.2012 г., 11:26

Черно-бяла мистика

1.3K 0 6

 

 

Сънувам.
И е тихо,
много тихо.
Черно-бяла мистика от югозапад
с изтъркани
от времето усмивки,
като в безхепиенден филм
на Чаплин.
Нощта,
обсебена от пълнолуние,
изсмуква чувства
от мечтите ми зелени,
а ревността,
онази тиха лудост,
запушва сбръчкани
холестеролни вени.
Пък времето,
доброто старо време,
тихо,
безвъзвратно си замина.

Ще се събудя
като прероден
в различен свят,
където няма да те има.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...