Сънувам.
И е тихо,
много тихо.
Черно-бяла мистика от югозапад
с изтъркани
от времето усмивки,
като в безхепиенден филм
на Чаплин.
Нощта,
обсебена от пълнолуние,
изсмуква чувства
от мечтите ми зелени,
а ревността,
онази тиха лудост,
запушва сбръчкани
холестеролни вени.
Пък времето,
доброто старо време,
тихо,
безвъзвратно си замина.
Ще се събудя
като прероден
в различен свят,
където няма да те има.
© Найден Найденов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
