Сънувам.
И е тихо,
много тихо.
Черно-бяла мистика от югозапад
с изтъркани
от времето усмивки,
като в безхепиенден филм
на Чаплин.
Нощта,
обсебена от пълнолуние,
изсмуква чувства
от мечтите ми зелени,
а ревността,
онази тиха лудост,
запушва сбръчкани
холестеролни вени.
Пък времето,
доброто старо време,
тихо,
безвъзвратно си замина.
Ще се събудя
като прероден
в различен свят,
където няма да те има.
© Найден Найденов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
